Ролята на социалните медии в събитията от Ница и Истанбул - Engage
15803
single,single-post,postid-15803,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-theme-ver-6.5,wpb-js-composer js-comp-ver-4.4.3,vc_responsive

Ролята на социалните медии в събитията от Ница и Истанбул

facebook-newsfeed7-ss-1920-800x450

26 Юли Ролята на социалните медии в събитията от Ница и Истанбул

Как беше осуетен един преврат?

Дали превратът в Истанбул щеше да бъде успешен в едни отминали времена, когато социалните мрежи не съществуваха, а достъп до интернет имаха малцина избрани, които можеха даси позволят цената? Трудно е да се отговори категорично и еднозначно на този въпрос, защо има множество фактори, които оказаха влияние: недвусмислената международната подкрепа, изказана в полза на офицалната власт още в първите часове на преврата, въвличането на сравнително ограничена част от армията и населението, стратегически грешки, допуснати при организацията и т.н. Това, което е пределно ясно обаче е, че социалните медии изиграха важна роля в динамиката на събитията и определено наклониха везните в голяма степен в полза на правителството и Ердоган.

Контрол на информацията – има ли подобно нещо в наши дни?

Класическата схема при организиране на военен преврат, освен всички други стъпки, е установяване на контрол върху средствата за масова информация, за да бъде отрязана възможността на противника да комуникира с населението, да бъдат популяризирани идеите на атакуващите властта и да бъде контролирана в максимална степен информацията за случващото се в полза на военните. По отношение на традиционните медии организаторите на преврата се справиха успешно – превзеха държавната телевизия, частните ТВ канали и дори турския клон на CNN – събитие, което беше излъчено в цял свят. По отношение на социалните медии и интернет обаче се провалиха – въпреки, че в нощта на опита за преврат беше ограничен достъпът до twitter, facebook и youtube, много от социалните канали за комуникация останаха активни и излъчваха ъпдейти за ситуацията real time, подавани от хиляди потребители, намиращи се в центъра на събитията. Имаше такива, които дори влязоха в ролята на военни кореспонденти и самопровъзгласили се журналисти и предаваха на живо видеокадри и своите коментари за ситуацията с помощта на мобилните си телефони и Facetime. Бяха създадени дедикирани канали в Reddit и други социални чатове, в които освен актуална информация за събитията, се публикуваше полезна информация за чуждестранните граждани, които се оказаха блокирани в разгара на преврата.

Снимките и видеото, които потребителите постоянно постваха live в социалните мрежи подкопаха усилията на пучистите да убедят светът, че владеят положението и превратът се движи по план. Снимките и кадрите на хора, които стоят пред танковете и се противопоставят на военните, изкараха на улицата нови хора и улесниха тяхното групиране на ключови места. Туитовете на световните лидери, които осъждат преврата, също достигнаха до турското население и наклониха везните на настроенията.

erdogan_twitter

И може би ролята на социалните медии в този случай нямаше да бъде толкова фрапираща, особено на фона на ролята, която изиграха през 2011 г и 2013 г за информирането на света за събитията в Египет, ако самият президент Ердоган не беше прибягнал до Facetime, за да излъчи обръщението към сънародниците си, с което ги призова да излязат на улиците и да го подкрепят. Същият Ердоган, чието правителство блокира Twitter през март 2014 г и заплаши да стори същото с Facebook и Youtube. Преди да бъде блокирана социалната мрежа, Ердоган се зарече да я “изтрие“, независимо от мнението на международната общественост. Само 2 години по-късно по ирония на съдбата именно социалните мрежи го спасиха от военния преврат срещу него.

 

Традиционните медии отдавна се възползват от новите тенденции и без много да се свенят пълнят съдържание на уебсайтовете си, черпейки с пълни шепи от изобилието от информация, което изпълва социалните мрежи. Т.нар. Live секции на големите медии като The Guardian са наясно с новия контекст при отразването на новините и ако не репостват директно туитове, то собствените им материали до голяма степен копират стила на социалната мрежа – кратки live update-и, с посочване на времето изминало от постването на всеки един от тях, информация от кореспондентите директно под форма на туитове, визуализиране на timeline sidebar с най-важните пунктове от развитието на новината.

Черно и бяло – трагедията в Ница

И както всичко на този свят въвличането на социалните медии в отразяването на събития с международно значение не е изцяло бяло или черно, а е някъде в сивата гама, както показа отразяването на трагедията в Ница от същите тези социални медии.

Френската полиция и държавните органи се принудиха да воят онлайн битка с потребителите по отношение на разпространението на фалшиви слухове в социалните медии. Френското Министерство на вътрешните работи се принуди да пусне опровергаващ туит в отговор на множество съобщения в Twitter, че по време на атаката в Ница са взети заложници. Други тиутове показваха Айфеловата кула, обвита с облаци черен дим. Префектурата на Париж туитна обяснение, че близо до кулата един камион се е запалил и димът идва от там. Градската управа на Кан туитна опровержение, че има терористична атака в града.

Наложи се френското правителство да публикува призив на сайта си, с който приканваше потребителите на социалните мрежи да се държат отговорно. Кампанията съдържаше следното послание: „Моля разпространявайте само официална и надеждна информация. Избягвайте да разпространявате слухове. Разпространяването  на фалшива информация може да застраши дейността на спасителните екипи и да изложи вас и хората около вас на допълнителни рискове“.

Същевременно френските социални медии се възпламениха след като няколко потребители постнаха фалшиви, дори подправени изображения на заподозрени или на техни „близки“, за които твърдяха, че са изчезнали. Една от предполагаемите жертви беше наречена „Робърт“, беше придружена от снимка на усмихнат млад мъж и от апел на потребител на име Елиът: „Търся брат си. Името му е Робърт, не мога да го намеря.“ Този „зов за помощ“ предизвика 2174 ретуита, повечето от които посочваха, че същата снимка вече е била туитвана след катастрофата на EgyptAir, стрелбата в Орландо и нападението на летището в Истанбул. Мъжът на снимката всъщност е мексиканец, който е завлякъл с пари доста хора и вероятно по този начин се опитва да се отърве от преследване.

Имаше и фалшиви снимки на заподозрени – нищо неподозираш канадец от индийски произход беше обвинен в публичното пространство, че е джихадист, при това 2 пъти – веднъж за терористичните атаки в Париж и сега за нападението в Ница.

Най-популярните фалшификации в социалните мрежи можете а разгледате в галерията долу.

sub-buzz-17242-1468579269-12
sub-buzz-26008-1468578937-2
sub-buzz-26016-1468579623-2
sub-buzz-26072-1468579364-13
sub-buzz-25982-1468582701-1

 

 

 

Очевидно, че социалните мрежи ще играят все по-важна роля в отразяването на бъдещи събития с международно значение и все повече традиционни медии ще се съобразяват с тяхното присъствие и възможности за динамично предаване на информацията от най-горещите точки. Важно е обаче да осъзнаваме както техния потенциал за бързо предаване на преките впечатления на очевидците в текст, видео и снимки live, така и вероятността част от публикуваната информация да е фалшифицирана, видоизменена, преувеличена или дори манипулирана от индивиди, организации или агенции, които преследват най-разнообразни цели. Звучи парадоксално, но може да се окаже, че най-независимата и открита медиа, тази, създавана от обикновения потребител и е тази с най-голям потенциал за злоупотреба с общественото доверие и мощен инструмент във все по-популярните в днешно време хибридни войни.

Брандовете също трябва да се съобразяват с новите особености и ролята на социалните медии при отразяването на събития. При настъпване на медийна криза комуникационните експерти със сигурност ще имат все по-комплексната задача да следят и менажират не само традиционните медии, но и гласовете на индивидуалните потребители, които лесно могат да се окажат влиятелни информационни канали сами по себе си.

Все още няма коментари

Напиши коментар